Пет важни урока, които да помниш цял живот!

03.06.2019


Помня точно какво ми се въртеше в ума, когато поставях основите на exo.bg. Някъде съвсем в началото....Може да ви учудва или не, но темата за парите дори не ме вълнуваше чак толкова :) Слава Богу, все още успявам да съхранявам истинските си мотиви. А те са: ДА СМЕ ПОЛЕЗНИ ЗА ХОРАТА! Искам да ги вълнуваме, да ги замисляме, да споделяме с тях всичко научено. Имаше толкова много стоки в света, които все още не се предлагаха в България. Питах се...ЗАЩО? И просто нямах търпение да действам!

Имаше и много разочарования. Няма да крия, случваше се да попаднем на нетолкова изрядни продукти, имало е случаи на по-ниско качество.  Да, ядосвах се...Нали искаме да сме полезни за хората?! Стараем се да НЕ правим компромиси по отношение на изрядния вид на продуктите. Но, дори ако някога НЕ сме напълно подготвени, клиентът в exo.bg винаги има право да върне всичко поръчано. А ние да си вземем урок!

Но напоследък разбирам нещо още по-важно...Мечтата ми да бъдем полезни, като че ли се усилва с всеки ден. Някои ме наричат “мечтателка”. И това ме радва...Да, това съм си АЗ :)

Вярвам, че всеки може да бъде полезен за останалите. Но рядко си вярва и действа.

Помня...колко често съм знаела, че имам какво да кажа. Но не го правех. Казвах си, че EXO.BG е сайт за продажба на стоки. Не на услуги или житейски статии :) И така задържах желанието си.

ДОКАТО ЕДИН ДЕН...Аз просто не можах да устоя на вътрешния си подтик и написах статия за блога ни, която нямаше нищо общо със стоките, които предлагаме. Да, аз наруших правилата. Как обичам да го правя само...И как въобще съм решила, че има такива правила?

Е, това вече е в миналото. Аз повече не мога, не искам и отказвам да спирам себе си! А пък каквото ще да става! Избирам да следвам себе си. Първия импулс...аз се научих – ДА МУ ДАВАМ СВОБОДА! Защото АЗ СЪМ СВОБОДНА!

Преди броени минути в мен се появи страстно желание – да споделя с вас, приятели, някои много важни аспекти и лични осъзнавания.  Защо да пазя тази информация единствено за себе си? И ето, аз вече го правя – действам!

И разбирам още на старта как веднага мисълта сама ме води. Ще я пусна на свобода...

 

УРОК 2в1 – ДАВАНЕ + ИЗЛИШЪК

 

Започвам директно с първия важен принцип, който е добре всеки от нас да знае, за да му се получават нещата.

Тъй като започнах именно с това – да споделяш!

ВНИМАВАЙ – тук вървиш по тънък лед!

Да си полезен, да споделяш - е висока добродетел. За която много вдигаш собствената си летва. Но тук бъди нащрек.

Има една приказка (звучи нецензурирано, но ще я предам дословно) – “Направи добро, за да изядеш лай..(но)”. Още старите хора са го казали. И не е никак случайно. Точно така – не давай непоискана помощ! Често преценяваме, как някой наш приятел или познат се нуждае от подкрепа. Като че ли наистина нуждата е искряща, очевидна е. И ние се впускаме като добри самаряни – да помагаме...Само че...

ПЪРВО – навлизаме в личното пространство на човека.

ВТОРО – пилеем излишна енергия.

ВАЖНО – наблюдавай внимателно как е в природата. Никое живо същество (освен човекът) не се намесва в действията на друго. И още повече – в природата енергията се съхранява. Това е огромен, най-важен ресурс. Никое животно например не се мотае безцелно наоколо. Гепардът, да речем, решава да бяга с все сили само, ако има нужда да го прави. Ако лови храната си, ако спасява себе си или своите малки. Иначе какво прави?...просто лежи. И пази енергията си.

Какво правим ние хората обаче? Решаваме, че е много разумно да пилеем сили и енергия. Говорим излишно, извършваме безцелни движения. Изпитваме излишно много емоции. Намесваме се във всичко. Дори в това да помагаме. При това БЕЗ никой да ни е молил за такова нещо.

ТРЕТО – когато помагаш, без другият да го желае, рискуваш именно той да изпитва негативни емоции спрямо теб. И за това си има логично обяснение. Ако човекът точно сега е в затруднена ситуация, първо той се чувства слаб и уязвим. Навярно мисли, че животът е жесток към него, че е изоставен от грижите на съдбата. И ето те и теб...пристигаш свеж и пълен със сили. Готов да помагаш. А другият си казва: “Ето, знаех си. Аз съм най-прецаканият в целия свят. Ето го тоя, гледай го колко е бодър. Ще ми помага, ами да. Всичко му е наред на него и даже има сили да помага. Ама той не знае какво ми е на мен.  Лесно му е да ми дава акъл. Ама щото не знае какво ми е на главата.” И хоп...в старанието си да помогнеш, може да си спечелиш дори враг.

Помагайки, без никой да го иска от теб, ти просто създаваш излишен потенциал. Излишно движение, излишни мисли. Само че Природата не търпи излишъците. Просто това е един житейски принцип, който никога не търпи компромиси. Когато има излишък, той веднага следва да бъде унищожен. Когато, да речем, се случи така, че даден вид животни са в прекомерно големи количества, ето че много скоро се появява техен естествен враг. Или други обстоятелства. Така че многобройният вид да бъде балансиран.  И защо да е така...? Ами защото се налага. Защото се нарушава равновесието в природата.

МОГА ДА ОБОБЩЯ – не прави нищо излишно!  Само така онова, което наистина е важно, ще може да бъде реализирано.

 

УРОК ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО

 

Всъщност много е лесно...Да получиш онова, което желаеш. Може да го кажем и така – да сбъдваш мечтите си.

Ако нещо е отговорно за това, че не ти се получава, то прочети отново  написаното в първия урок.

Именно излишните мисли, действия и емоции пречат на това, да получаваш. Липсва фокус въру желанието и много повече енергия се съсредоточва в онова, което НЕ искаш.

Казах, че е лесно. Но всъщност става трудно и сложно. Защото ние сме твърде сложно устроени.

Тук номерът е сами да създаваме своята реалност. Най-важно е да се знае, че ЖИВОТЪТ Е ОГЛЕДАЛО. Ти казваш: “Колко е опасен светът”. И огледалото отвръща: “Да бъде, както ти желаеш”. И ето, че светът вече е опасно място за теб.

Ти казваш: “Много е трудно да печелиш пари, уважение или любов”. А Огледалото отново е изрядно: “Така да бъде”. И най-желаните за теб неща действително се случват трудно. Често чувам: “В България трудно се живее. Тук всички крадат и лъжат, особено политиците.”. А на огледалото му се налага да ти отвърне все същото: “Така да е, скъпи мой”. 

Ах, това тъжно огледало...! С колко много горчилка и тъга сме го натоварили. Понякога дори го чувам да ми казва: “Спри се, момиче! Кажи ми, само ми кажи, какво желаеш и аз тутакси ще сбъдна мечтите ти.”

Но ние хората сме упорити в това да се самонаказваме. И да не вярваме, и да страдаме, да се оплакваме и после пак, и пак...

Още ли се чудиш, как така на децата все им се получава? Пореват малко и ти бягаш, храниш ги, угаждаш им, купуваш им всичко, колкото можеш. Защото са много сладки и чаровни ли...? Не е само това. Ти също имаш нужния чар. Само че излишните мисли са повече от хубостта ти. И това ще е така, докато не вземеш решението – да избереш повече за себе си или да тънеш в горчивото море на страховете и опасенията си.

А нещата са далече по-прости. Децата умеят само да искат. Те дори не знаят какво е да НЕ получиш. И така те само искат ли искат. А после получават ли получават. Обаче с времето започват да попиват света около себе си. Забелязват тъгата и мърморенето на възрастните. Чуват как майка им или баща им отново не са получили онова, което искат. Как шефът им е отказал или ги е нагрубил. Как животът отнема мечтите им. И така започват да формират своята нова реалност. Налага им се да се срещнат с неуспехите. Да ги опознаят. Докато един ден пораснат и започнат да се учат как да НЕ получават. Как да губят.

Ето това е...И в края на всичко идва най-забавната част, в която поклащайки глава изричаме: “Знаех си...”. В знак на потвърждение, че животът наистина ни е прецакал.

Е, сега вече знаеш, какво е важно да направиш. Но се иска известна упоритост и постоянство. Защото не е лесна работа да изкорениш дълго натрупвания в годините навик. А именно, да НЕ получаваш, да губиш, да се оплакваш и страхуваш.

 

УРОК ПО ТЪЛКУВАНЕ НА ЗНАЦИ

 

Сега някои от вас може да си кажат, че навлизаме в зоната на “здрача”. В окултизма и фантастиката. Обаче, който е по-наблюдателен ще разбере, че Животът притежава дори глас. Това, че някои не го чуват, не значи, че Животът е ням. Даже напротив, Той постоянно ни подсказва някъде да поемем, къде грешим, какво да правим.

И целия този урок получаваме във всяка минута чрез...знаците.

Няма точна дефиниция за гласа на Живота. Тук е нужна повечко интуиция и наблюдателност. Ако си дадеш нужното време и спокойствие, навярно ще чуеш. Някои го правят чрез медитация. Може и така да го наречем. Какво всъщност е медитацията? Нищо повече от това, да бъдеш за малко насаме със себе си. Да чуеш себе си. Истината е, че всички отговори ти вече ги знаеш. Обаче бързаш ли, препускаш. От цялата тая дандания и глъчка, от кънтящия звук на собствените ти крачки и бяг, как да чуеш...? И като добавим и излишните шумове в главата ти, която постоянно ти напява: “Ще се издъня, пак. Ужас. Колко е зле положението. Дали ще се справя? Какво ли си мислят другите за мен? Това е твърде опасно и рисковано”...И от този род врява...(пак се връщаме към излишъците), как, за Бога, да се чуеш.?! А пък отговорите си светят, мигат, звучат...Те са си там. Обаче ти НЕ си. Знаците са всъщност твоята интуиция, която знае абсолютно всичко, което ти е нужно. Тя ще си свърши работата по различни начини – чрез усещания, сънища или нелепи ситуации, идващи да ти подскажат пътя. Но Тя винаги работи в твоя полза и никога не спира да го прави.

Какво да направиш ли? Започни да го говориш със себе си. Може наум, може и на глас. Всъщност и това е лесно. Казано е: “Питай и ще ти бъде отговорено”. Защо си мислиш, че винаги трябва да питаш някой или нещо, което е извън теб? А какво, ако за миг допуснеш, че ти знаеш всичко. И само трябва да питаш, за да ти се отговори. Как ли..? Спри още сега, излез от шума на главата си, дай си минутка време и “изстреляй” първия въпрос, който ти дойде наум. Без да мислиш, само чуй...Отговорът ще дойде незабавно. Той “изглежда” по същия начин, когато си казваш “Ужас, животът е ужасен. Никой не ме разбира” и т.н. Спомни си как редиш тези нещица в ума си. Все едно чуваш гласа си, как си говориш. Е, по същия начин ще дойде и отгворът ти. Като да си говориш наум. Защо всъщност чуваш само критика и страхове? Щом можеш да чуеш тях, значи можеш да слушаш и всичко останало. Дори и отговорите на конкретните си важни питания. Само че го направи спонтанно. И разчитай знаците. Наблюдавай света около себе си и този в себе си. Прави го безпристрастно като страничен наблюдател. Понякога отговорът е изписан дори в небето, във формата и цветовете на облаците. Или някъде в случаен разговор с непознат. Наистина може да е навсякъде. Просто бъди нащрек и готов да получаваш – отговорите и даровете на Живота.

 

УРОК ПО ХРАНЕНЕ

 

Ето докаде я докарахме...Да се учим, как да се храним. Като че ли сме бебета, комуто слагат порцията с лъжичка.

Ще си кажеш – това пък защо? Ами защото няма как да продължиш напред, ако тялото ти не функционира по правилен начин. Как да си във форма да разчиташ знаците, да искаш и да получаваш? След като и за това е нужна енергия. А храната служи именно за тази цел – за да ни дава енергия. Казвам ХРАНА, НЕ КОНСИСТЕНЦИИ, наподобяващи храна. Всъщност и тези неща вече ги знаем, те са ни дълбоко вкоренени като знание. Само че сме ги забравили по пътя на грешния опит и некачествени примери. Виж децата, те инстинктивно отдръпват главици, когато нещо не е наред с храната им. Например алкохолът ще ги задави и никак няма да им хареса. Но ако мама им дава вафлички за закуска. Те просто ще й се доверят, защото мама знае всичко. И така, растейки, децата изграждат погрешни навици. Загубват вродените си инстинкти. Да следваш мама, също е част от системата на вродените инстинкти. Да следваш тълпата – също. А последното ни е дадено, с единствената цел да оцеляваме по време на кризисни ситуации. Само че го използваме твърде често и почти за всякакви цели. Защото имаме и друг инстинкт – да ни бъде лесно. Подвеждаме се, че следвайки останалите, е по-лесно. Поредната заблуда...

Първото и най-важно за храната е, че нейната единствена цел, е да ни нахрани. Да ни влее енергия, чрез своите витамини, минерали и включените в състава й елеменити. Нищо повече. Не казах,  че целта е да се преяжда. А да сме нахранени. Важно е да се прави разлика.

Нещата са много прости...

ПРАВИЛО ПЪРВО – Не преяждай! Този процес е затормозяващ всички функции на тялото ти. За него е нужно огромно количество енергия. И става така, че вместо да получиш енергия, ти я пилееш.

ПРАВИЛО ВТОРО – Не смесвай безразборно храните!

Много писано има по темата. Накратко: плодовете се ядат самостоятелно. Най-добре е преди основното хранене. Не е добре да се смесват с никаква друга храна. Те имат способността да ферментират и в стомаха ти настава пълна каша, когато смесиш нещата. Освен това те се разграждат най-бързо. Логично е, хапни си плодче, изчакай половин час и вече можеш да си позволиш следващата порция храна. Ако започнеш с месото, комуто са нужни най-малко 5 часа за разграждане, после се налага да изчакаш тези часове и плодовете има дълго да ги чакаш. Затова започни именно с тях.

  • Сигурно вече знаеш – месо със салата (зеленчук).
  • Хляб със зеленчуци.
  • Млечни храни със зеленчуци.
  • Боб, леща, картофки или ориз + Зеленчуци. Но избери само един от тези продукти, които да съчетаеш с вкусна салатка.
  • Ядките и медът се ядат също самостоятелно. Не е добре да ги смесваш. Както и киселото мляко.То също ферментира. Не съм фенка на смески като млако с мюсли или овесени ядки. Последните просто залей с вряла вода, без да да ги вариш и изчакай да набъбнат. Така ще запазиш полезния им състав.

Дори само тези правила да спазваш, е достатъчно, за да бъдеш по-здрав, жизнен и да се радваш на млада и свежа кожа.

ПРАВИЛО ТРЕТО – НЕ УБИВАЙ ХАРАНАТА СИ!

Защо да се храниш с трупове, като можеш с витамини?

Ето как всеки ден първо унищожаваш храната, а после я ядеш – като я обработваш термично (варене, пържене, печене).

Или да го кажем направо – за да си в много по-добра форма – заложи на суровата, жива храна. Нека тя съставлява около 80% от менюто ти.

Представи си, че във вряща вода пуснеш жива буболечка. Това ще я уби на мига. Същото става с повечето елементи в храната ти. Те са живи, като малките буболечки. И когато ги свариш, тях вече ги няма. Получава се така, че по-голямата част от храната ти е нищо повече, освен някакъв материал, в който няма нищо. А просто запълва обем в стомаха ти. За да си мислиш, че вече си сит. После се чудиш, защо така скоро огладняваш. Просто е...Тялото се нуждае от витамините и си ги търси постоянно. За да ги набави, то изпраща отново импулси на глад, с надеждата, че ще ги получи този път. А ти влизаш в ролята на постоянен измамник. Ежедневно лъжеш тялото си, себе си...

Вместо да го правиш, просто бъди честен. И дай онова, от което имаш нужда. НЕ убивай храната си! Яж я сурова.

Има и друго...много любопитен факт. В суровите храни се съдържат специални ензими, чиято роля е да се справят с храносмилането и усвояването на храната. Тези ензими ги имаш в тялото си по рождение. Само че количеството им НЕ е неизчерпаемо. Даден ти е определен ензимен резерв, който потрябваш ежедневно и в един момент той просто се изчерпва. И няма способността да се възпроизвежда. Тъжно, нали...Сякаш някой е пуснал таймера и отброява минутите до твоя край. Защото, да, така е. Когато ензимите в твоето тяло приключат, идва и твоят край. Как мислиш да функционираш ти, ако вече нямаш способността да усвояваш храната? Нали именно благодарение на нея, ти си жив.

Тогава какво да се направи? Логично е – не потребвай своя ензимен резерв. Пази си го. Но как да го пазиш, след като той е нужен за обработка на всяка порция храната. Да, той не се възпроизвежда. Но можеш да направиш нещо друго – да вземеш назаем. Единственият начин е чрез суровата храна. В суровите храни се съдържат ензими, както във всяко живо същество. Просто ползвай чуждия ензимен резерв. С всяко хранене поемай достатъчно количество сурови продукти, които съдържат въпросните ензими. Хитро, нали? Например вечерята ти е порция месо. Веднага добави сурови зеленчуци. Включените в тях ензими сами по себе си ще усвоят храната, без да черпиш от ензимния си резерв. И така го запазваш за много по-дълго време. Плодовете се ядат самостоятелно, но ако са в суров вид, те си идват заедно с ензимите. Във варените картофи като цяло няма почти нищо важно и полезно за тялото ти. Но ако все пак обичаш да ги похапваш, комбинирай заедно с обилна порция живи зеленчуци, пълни с ензими. Именно те ще “оправят положението”.

Дори месото може да се консумира сурово. Да вземем рибата например. Парче филе от риба можеш да покриеш с морска сол и само едно денонощие е достатъчно, за да получиш доза много вкусна, полезна и сурова храна.

Има продукти, които можеш само да залееш с вряла вода, без да вариш.

За пърженето е излишно да говорим – вредно е!

За сладкишите, алкохола и безалкохолните вече знаеш.

Но най-важното е да разбереш, че отказаът от всички тези храни, съвсем не е краят на света. Повярвай...може да се насладиш на много вкусна храна. Дори и без “любимите” изкушения.

А хлябът? – много болезнена тема. От една страна, хлябът е насъщният, свещената храна, описана дори в Библията. Но тук не говорим за този клет, нещастен хляб, от когото са ограбили на практика всичко. Истинското съкровище на хляба се намира с обвивките на зърното. Там е неговото ВСИЧКО. Повечето хлябове обаче са приготвени от ГМО зърна с премахната обвивка. И тогава с какво излиза, че се храниш...Ами с нищо? Даже по-лошо – с лепкава смес, наподобяваща буквално лепило. Което се отлага по стените на червата и стомаха. И затормозяваща дори полезната за теб храна да бъде обработена.

ПРАВИЛО ЧЕТИРИ – давай покой на тялото си. За да може то да се пречисти. Нарича се още ДЕТОКСИКАЦИЯ. Как става това – спри за около 12 часа да се храниш. Ти реши кога. Някои го правят веднъж месечно, други всяка седмица веднъж. Както и да постъпиш, все ще е от ползва. Това е истинската баня за тяб.

ПРАВИЛО ПЕТ – пий вода.

Представи си какво ще се получи, ако не се къпеш следващия месец. Излишно е да се описва. Ако попийваш по чашка-две вода на ден, това е все едно, че си влязъл в банята и само леко си се напръскал с капки вода. И ето че пак не си се изкъпал. Мислиш, че си много внимателен към тялото си, като взимаш всеки ден душ за кожата и косата си. А какво да кажем да тялото ти отвътре? Това ли е твоята грижа за него? Все едно години наред да не пускаш водата в тоалетната чиния. Ето това правиш, когато не пиеш достатъчно вода. Това е липса на всякаква хигиена.

Очаквай продължение...ЧАСТ ДВЕ предстои...

Назад към всички новини