Да получиш даровете на живота!

22.06.2019

Автор: Руска Стоянова


Има една поговорка – “На вълка вратът му е дебел”.

В превод ще рече – защото сам си върши работата.

Е, питам се...Искам ли вратът ми да е дебел и сама да върша цялата работа?

Защо да искам това? И защо да бъдеш вълк, е повод за гордост?


Странни същества сме ние хората. Искаме да ни е трудно, а в края на деня да се потупваме по дебелия си врат и рамене. Да знаем, че за всичко сме отговорни. Ние сме независими, силни и с...дебели вратове.

Но приятелю, нека ти кажа нещо...

Има и друг, много по-приятен сценарий за края на деня.

Например да знаем, че светът се грижи за нас. Че утре, каквото и да става, нещата ще се подредят по най-добрия начин. Че ръката на живота е нежна, милостива и грижовна към нас. А защо не...?

И какво, ако си вълк с дебел врат? Каква радост ти носи това? Ти си сам, вършещ цялата работа, изморен в края на деня. А често още на старта му. И всеки ден, още щом отвориш очи, ще знаеш, че пак и пак...ще пишеш сложни сценарии. При това напълно сам. После се чудиш, защо така...Изморен си, ядосан на целия свят. На всички, защото си вечно недооценен, никой не ти благодари достатъчно. И никой не знае, какво ти е на теб.

Странното е, че дори сме издигнали в култ дебелия вълчи врат. Говорим за него, като за свой идол – символ на успех, непоклатимост и дух. Обаче, питам се – а какво стана с щастието? С удоволствието от живота, радостта просто да си тук и сега.

Всъщност в тази статия отправям голямо предизвикателство – Пусни контрола. Довери се! И запомни – никога, ама никога не си бил и няма да бъдеш “най-силният на деня”. Колкото и да не искаш, просто приеми това. Винаги ще има по-силни от теб. И още повече, има сила отвъд нашето обичайно възприятие. Сила, в която е проектиран целият вселенски закон. И ако искаш да ти е добре , не ти остава нищо друго, освен да се довериш, да се пуснеш – по спиралата на тази сила, която да те води. С която да бъдеш едно цяло.

Има един библейски закон, който гласи: “Неведоми са пътищата Господни”. И е точно така. Колкото и да ти се иска да измислиш перфектния план, приеми го – това никога няма да се случи. Има безброй много варианти, комбинации и условия. А повечето съвсем не зависят от теб. Точно това обаче е най-добрата новина. Крайният вариант е много “по-изгоден” за теб, отколкото си можел да си представиш. Едва ли би могъл да го измислиш по-съвършено. Но за да се случи всичко това и да получиш най-добрия сценарий, има едно условие – довери се...!

Има нещо, което хората обикновено отказваме да приемем. Животът е огледало и той винаги връща образа, който сами изберем и заложим. Ето например, ти си казваш колко си силен. А огледалото веднага потвърждава вярванията ти – “Да, ти си силен”. И малко по-късно вече си попаднал в сложна верига от ситуации, които имат за цел именно това – да бъдеш силен.

Има още една житейска поговорка и тя е абсолютно вярна: “Човек получава точно толкова, колкото може да понесе”. И ето че на най-силните все им се налага да изпитват тежкия юмрук на съдбата. Нищо от това не си измислям, ще ти го докажа. Не аз, ти ще го направиш.

Сега се опитай да си спомниш за колкото се може повече свои приятели, познати, близки. Нали се сети, има един род хора, които вечно попадат в сложни плетеници и невероятни ситуации. И ти просто се питаш, що за чудо е това животът. Дори въображението не ти достига, за да го измислиш сам така, че да бъде толкова сложно и абсурдно. Обаче дали това е самият Живот? Кой всъщност случва всички тези сценарии?

Има и едни други типажи – точно на обратната противоположност. Е, на тях просто им се получава. Как така онази жена не работи, мъжът й се грижи и дава всичко за нея. Получава в изобилие и даже се оплаква. Нима не вижда – животът й е така лесен.

Много примери могат да бъдат разглеждани. Обаче всички доказват все едно – Животът е несправедлив!

Ако точно това си казваш сега, нека допусна...Ти си от оня със сложните ситуации. Иначе не би мислил по такъв начин.

На кой обаче му идва наум, че всъщност има един друг вариант. В който се оказва, че точно ти си Господар на живота си. И вместо този Живот да те люшка във всички посоки, а ти през цялото време да изпитваш несгодите на бурното море. Вместо да си в тази лодка, с мътна глава, отчаян, повръщаш и без сили...Би могъл да си на едно друго място. Там, където създателите на живота управляват собственото си огледало. И всичко е така просто...Те дори нищо не правят. Освен...

ДА СЛЕДВАТ ПЪТЯ НА НАЙ-МАЛКОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ!

Искаш нещо...е, добре – твое е! Огледалото веднага ти го дава. Защото доброто нещо си е твое, ти сам го създаваш, с мисълта, със сърцето си...

И още една известна поговорка: “Внимавай какво си пожелаваш”. Можем да добавим и втори вариант – внимавай дори за какво си мислиш.

Пожела да бъдеш силен – “Да бъде” – казва огледалото.

Поиска да се справяш сам във всички ситуации – “Да бъде, ти си САМ във всички ситуации”.

“Няма по-добър от мен, аз знам всичко, мога да свърша цялата работа”. А огледалото е винаги равнодушно – “Да бъде, ти вършиш цялата работа”.

После си казваш: “Никой не ме разбира. Никой не оцени колко много неща направих”. А огледалото: “Така да бъде. Никой не те разбира. Ти правиш много неща постоянно”.

И все така...в този порочен кръг на отчаяние и безнадеждност.

Но нека дръпнем една друга завеса. Оная, дето я беше забравил. Ти преди я знаеше. Когато беше дете, само това знаеше. Но сега си дръпнал завесите и те са потънали в прах.

Виж сега, погледни...Забърсваме прозорците и какво да видиш...

Мама знае всички неща. Тате винаги се грижи. Получавам всичко. Не ми трябва нищо да направя, освен да подам ръчичка и да помоля. Просто да поискам. Не ми се налага да мисля, да работя, да се потя, да се доказвам.

Ето това си забравил, нали? Сега си го заменил с: аз се грижа за целия свят. Аз работя неуморно. Върша си сам нещата, защото като мен, на вълка вратът му е дебел.

И най-вече...АЗ НЕ ЖЕЛАЯ ПОМОЩ! НИКАКВА ПОМОЩ!

Е, добре, сещаш ли се какво ще отговори огледалото на смелото ти твърдение:

“ТИ НЕ ПОЛУЧАВАШ НИКАКВА ПОМОЩ!”

Ето тук, точно тук е всичкото, което е добре да осъзнаеш. Ти не получаваш помощ, защото не го искаш. Само че после не се оплаквай и недей да виниш живота, че бил несправедлив. Защото ти получи напълно справедливо точно това, което сам избра за себе си.

Нека те питам нещо – Защо НЕ желаеш помощ? Срам те е? Мислиш, че не заслужаваш? Под достойнството ти е? Важно е какво ще си кажат другите? Тяхната оценка?

Кое е по-важно – твоето достойнство, оценката на другите...? Или ТИ? Твоето щастие! Ти избираш!

Но помни – никой от нас не е толкова голям, колкото си мисли. Ако знаеше, че можеш да се отпуснеш, да протегнеш ръка и просто да получаваш. Знаеше ли това? Забрави ли го?

Не казвам да си просяк или безотговорен мързеливец?

А просто казвам да си позволиш да бъдеш и СЛАБ понякога. Да умееш да искаш и да получаваш помощ. Да си дадеш поне мъничко правото да бъдеш дете.

Опитай. Нищо друго като за начало – освен просто да опиташ. Иначе няма как да знаеш, няма как да сравниш. Опитай и реши – да избираш сам, невинно посочвайки в огледалото онова, което желаеш да бъде твое. Или пък с дебелия си врат да влезеш в лодката и бурното море.

Но винаги помни – ти винаги си свободен и можеш да избираш!

Назад към всички новини